Така е с дълбоко законспирираните агенти
Така е с дълбоко законспирираните агенти.
Живеят нормален живот, имат добри семейства /често/, вежливо поздравяват съседите си, готови са да помогнат на възрастна дама да си занесе торбата с покупки до вратата и т. и т.н.
Самите те, дълбоко законспирираните агенти, с удоволствие и радост харчат постъпленията от агентурната си си дейност, но толкова понякога толкова рядко им възлагат задачи, че дори им минава през ума , че са свободни, ама напълно свободни хора.
И изведнаж… отговорният офицер възлага сложна и рискована задача, ама няма мърдане. Кинтите са взети, охолнят живот е консумиран, сега те /господарите/ натискат спусъка и няма какво да му мислиш. Трябва да действаш, самоотвержено и смело, дори с риск да се разконспирираш.
Щото ако не изпълниш задачата…. Абе, знаете как е в шпионските филми.
И тогава използваш всяко „оръжие”, дадено ти от закона за да изпълниш задачата. Това че преди си говорил едно, а сега ще говориш друго, няма никакво значение на фона..