Пребиват те, изнасилват те, че и те убиват, ама ти им пазиш и чувствата, и данните. Държавна политика – какво да правиш?!
Пребиват те, изнасилват те, че и те убиват, ама ти им пазиш и чувствата, и данните. Държавна политика – какво да правиш?! Личните данни да не избягат, чувствата да не се вмиришат. Затова боравим с цифри и инициали. 20-годишният А.М. е нанесъл серия удари с брадва на 92-годишния дядо Георги от село Незнамкоеси. Четете ли ги такива? Нали? Обикновено са в рубриките „Криминално“ и „Битова престъпност“. Дали А.М. е Асен Михайлов, или Асан Махмуд, няма значение. Няма, ама има. Всички знаем, че има, ама поддържаме една лека форма на официален дебилизъм и се правим, че няма. Защото ако от сто кражби на село деветдесет и девет са от Асан, а не от Асен, това значи нещо. Поне за статистиката значи.
Чудя се защо го правим? Защо пазим някаква псевдоетика, измислена в либерална лаборатория? Заради пари, които ни дава някой отвън, или вече е по рефлекс? Да станем като в Брюксел ли искаме? Това евроценност ли е? Нали знаете, че там няма само Европарламент, или тази информация е старателно филтри..