Много съм мислила по темата за по-голямо държавно участие и повече гражданско. Частната инициатива е хубаво нещо, но в определени граници. В практиката ми като адвокат често се случва да дойде някой, който иска „да открие фирма“, но дори не осъзнава какви са последиците. Прочел, че може да е с два лева капитал и си въобразява, че това са разходите и след това, образно казано, парите започват да го бият през ръцете. Обяснявам, че освен моя хонорар, трябва да плати и на Агенция по вписванията – търговския регистър, такса, на счетоводител да води счетоводството, да подава декларации, обяснявам за осигуровки на управител и т.н. И някои се отказват, като осъзнаят за какво става думи. Други смело се впускат в частния бизнес, дори ипотекират имущество, за да им тръгне работата. И в един момент губят не само „фирмата“, но и имоти и пари.
Помните ли приватизацията и РМД-тата? Втълпиха на работниците, които дотогава просто си вършеха работата, че могат да станат капиталисти и ей така, като тръг..