Коментар

Божидар Чеков публикувал тия дни един текст, озаглавен „Горката Цветанка Дончева“. Цветанка е жертвата на новата „българска следа“ – поне според австрийските власти, които смятат, че е руска шпионка.
Тя е само повода, който отприщва размишленията на Чеков за състоянието на днешната българска журналистика – разбира е, той има право, като всеки друг, да мисли за нея каквото намери за добре.
Ето и фрагмент от финала на неговия текст:
„Вие чували ли сте …български журналист да е оспорвал българското участие в похищението на Папата Йоан Павел II?“
Следва полемика между Чеков и читателят Евгени Дичев.
Евгени Дичев:
„A кой помни Сергей Антонов ? Неговият живот беше съсипан пак от един БГ журналист, и то от сой – Дими Паница тогава в „изгнание“, редактор на не коя да е газета, а на Reader's Diges… Точно на страниците на Reader's Diges в няколко поредни броя нашенецът тиражира шпионските фантасмагории на една „разследващ..

Приватизацията съсипа икономиката ни.
НПО- та , създадени от Сорос и всякакви либерални структури унищожиха добродетелите, възпитавани поколения преди нас. Обществено- полезна дейност / уж/ не се развива с грантове.
Цветните революции изттласкаха в управлението първо мутри, после харвардски възпитаници с джендърски уклон.
Помним грамите на Джон Байърли и квалификациите на Борисов – опасен, но послушен, наш човек.
Сега произведенията на глобализма и либералната общност ни управляват. Едва ли са наясно с идеите и целите на кукловодите си напълно. Крадат и разрушават. Първо трупаха милиони, сега милиарди. Купиха медиите и правосъдието.Съюзиха се, нищо че пред нас демонстрират различия и неприязън.
Не разбират какво се случва днес в света. Толкова могат..или толкова се страхуват.
Ще ги помете бурята която идва.
Длъжни сме да се изправим, да сме част от бурята.
Ако имаме достойнство, здрав разум и сърца.
Мълчанието е приемане на следващ господар – който и да е той.
Мълчанието е избор на роб..

Мили хора, ние допускаме генерална грешка и затова страданието ни няма край. Ние протестираме на парче – всеки за своя проблем, всеки за своята болка. Колко отделни протеста имаше заради загинали хора на пътя? Безчет! Колко протеста имаше на медицински сестри, лекари, миньори, шофьори, срещу насилието над животни? Безброй протести и никакъв резултат.
Ние протестираме срещу отделни несправедливости, а цинизмът и безхаберието остават.
Кога ще дораснем до съзнаването, че ни е необходим един генерален протест, който да постигне единствената смислена цел – да отстрани от властта всички, управлявали от 1989-а досега, ръководили агенции, комитети, комисии, държавни и общински дружества, търкали креслата в администрации и народно събрание?
Нима не можем да разберем, че никой отделен протест няма да е резултатен, ако утре пак същите назначават свои хора по всички държавни нива? Нима не можем да поискаме да гласуваме за личности, а не за партии, които се състоят от никому непознати кариеристи? Н..

Бъди този, който ти е нужен.
Заради себе си.
Живей в идеала за красивото.
Не чакай някой отвън да дойде.
Не чакай съдбата да ти изпрати прекрасни хора или
екип от проактивни, креативни, дейни, търсещи, мислещи, различни от масата.
Отличници!
Ако ти се случи – прелест е!
Но никога не може да е сигурно дали Божествената воля ще те дари с този шанс – да работиш и живееш с удивителни хора, с души, които горят, а не просто светят, които учат непрестанно, прогресират и развиват себе си.
Но имаш избор.
Можеш да мрънкаш.
Да шумиш, да се гневиш.
Да вършиш глупости.
Да обвиняваш.
Да тъгуваш за това, което нямаш.
Или можеш да си …
Този … който ти е нужен.
Бъди светлината, която чакаш.
Бъди вятърът, който те тласка напред.
… примерът, който търсиш в другите.
Да, ужасно трудно е …
Но това е единственият начин да създадеш свят, който си струва да бъде обитаван. Всичко останало са някакви баналности … и отломки.
А ти не си роден за отломки.
Роден си за цялост.
За ..

Скъпи сънародници, с много от Вас сме били заедно по протестите. През 2020 година излязохме на улиците и площадите, възмутени от това, което се случва в България. Помните ли чистата енергия на хората. Шестващи с хиляди по улиците. Затварящи големи кръстовища. Енергията на хората. И тогава кукловодите, които бяха за момент изненадани, овладяха протестите с подставени организатори, които ги омаломощиха, канализираха и превърнаха в нови безсмислени политически проекти.
Аз съм била в партии, дори в ръководствата. И знам много добре от кухнята какво се случва в тези партии. Нима си въобразявате, че тези партии могат да бъдат полезни за България, да променят нещо? Нима си въобразявате, че при тези фалшификации, изборни манипулации, някой ще допусне неудобна партия да влезе в парламента? Всеки от партийните лидери е държан с нещо. За доста има преписки на трупчета в прокуратурата, които всеки момент могат да се възобновят, ако лидерът кривне извън начертания му път.
Знаете ли как се гради п..

Кирил Петков обяви вчера, че веднага след като се конкретизира влизането ни в еврозоната, ПП/ДБ ще внесат вот на недоверие. От ГЕРБ ги попитаха с кого?! С „Възраждане“, с „Величие“, с „Меч“? ПП/ДБ не схващат, че ГЕРБ ги тикат в ъгъла, заедно с патриотичните партии, за да може особено ПП да се профукат като фалшива презентация на уж европейските си възгледи.
Един вид, да покажат същността си, която е деидеологизирана и зависи от това кой ги купува за задачки, тоест брокерите зависят от случайността. Заставайки в една група с „Възраждане“, ПП/ДБ стават лесна мишена за атаки по отношение на позициите си спрямо западния вектор. Затова и „Възраждане“ се гаврят с тях и непрекъснато ги призовават да се съюзят срещу правителството и всички умираме от смях, като гледаме как ПП/ДБ се гърчат, хем искат, хем не им стиска, хем нямат полезен ход. Уж се имат за „силна“ и „сериозна“ опозиция, ама са под предводителството на „Възраждане“…
На..

Държавата не работи, напразно плащаме данъци
Толкова абсурд се случи за по-малко от седмица – сякаш сме удавени в утопия, в която напразно плащаме данъци, защото държавата не работи. Но не работи не от вчера, не от последната седмица или година. Трайно не работи. В резултат ни блъска тотален хаос – корупцията е нормалност, бездействието – рутина, агресията – повсеместна, законът – празна дума, възмездието – непозната чуждица.
А ето и фактите – тираджия премазва 12-годишната Сияна върху асфалт, който от години е като юфка. Опасен път, неремонтиран от десетилетия. С три катастрофи с три жертви от началото на годината. Сияна е четвъртата. Тя завинаги ще остане на 12.
Пиян шофьор без книжка убива на магистрала “Тракия” семейство занаятчии от Костенец. Шофьорът убиец е невредим. Той е седнал зад волана пиян, но ще бъде съден за убийство по непредпазливост. Такива са законите в България. Затова 72 часа по-късно на магистрала “Тракия” е заловен шофьор на камион с 2,2 п..

Ето, че след близо двадесет години на членство в Европейския съюз, ние българите още спорим на тема Европа. И все още се двоумим дали това е нашето естествено и правилно място или не…?
Ползвайки ежедневно благата и предимствата, които нашият континент ни предлага, ние дори не ги осъзнаваме като такива, защото ги приемаме за даденост. Но спокойният живот, разбирателството и мирът не са даденост. Свободата и финансовото благополучие също не са дадености.
Ще цитирам великия гръцки писател Никос Казандзакис и едно негово поетично откровение на тема Гърция, която всъщност важи за Балканските земи, а в известен смисъл и за цяла Европа. Ето какво казва писателят по повод срещата на Европа и Азия, която се осъществява на територията на древна Елада, т.е. днешна Гърция. Срещата между демократичния Запад и деспотичния Изток, той описва така: „ Мътният неизбистрен вик на Изтока, преминава през светлината на Гърция и се пречиства, очовечава се… Гърция е филтърът, който рафинира..

„Африка е за африканците, Япония е за японците, Индия е за индийците, а Европа…е за всички.“ 🙂
Това е либералната мантра днес. Мантрата, която самоколинизира този континент и го води към унищожението на коренните му народи.
Няма нищо „хуманно“ в самоубийството на Европа. Никой няма изконно, човешко право да колонизира, да превзема, просто защото в неговата страна е лошо.
Тази идея се опитах да защитя в краткия дебат в Дарик, който проведохме вчера.
Кристиан Щкварек

Във Франция по традиция съдебно решение не се коментира. Марин льо Пен която напусна съдебната зала преди присъдата за неизбираемост и без право на обжалване да бъде произнесена наруши с взлом традицията. Адвокат по образование тя заяви, че системата безпомощна пред възхода на нейната партия, я атакува с атомна бомба! Отхвъляйки обвиненията тя призова за непримирима борба за правото на избор. „Който иска да ми одере кожата – ще плати цената!“ – каза тя. Нейният глас растърси парламента и ехото му се чу по целия свят. Дори Доналд Тръмп, който е минал по същия път, ѝ се притече на помощ. Пусната бе петиция за подкрепа на нейната кандидатура за президент.
Само за няколко часа тя събра 300 хиляди подписа. Други 10000 французи станаха членове на Националния сбор. Като по чудо Съдиите се разтичаха и намериха пролука в закона, който дава възможност за нов процес, през лятото на 2026 година, който да ѝ позволи да обжалва първоначалната присъда.
Междувременно магистратите произнесли скандална..