Коментар

Една стара баба преди години ми казваше, че освен сутрин човек да се измие, да си измие зъбите, да се среше, трябва и да си почисти душата, да я прегледа и след това да я пази да не се омърси. Казваше ми, че калните хора оставят кални следи и с такива не трябва да се общува. С времето осъзнах мъдростта й.
Общуването с нечисти хора рано или късно изхабява, а и оставя калните си следи по теб. Мръсният душевно човек разсъждава по друг начин, като тирбушон, пречупва принципи, мачка съвест, прескача идеали. Общуването с него ЗАРАЗЯВА с поквара.
А в политиката мръсните хора са много. Затова и там е такава кал. Няма особено голям избор – или оставаш, окалваш се до ушите и ставаш помияр, или се примиряваш и рано или късно разболяваш от насложилата се мръсотия по теб. Съвестта, когато я има, много тежко приема мълчанието и примирението.
В политиката понякога се казва, че трябва да се правят компромиси. Не, не трябва. Пътят към ада е постлан с компромиси и добри намерения. Не може да се гласува ..

Из порочното зачатие на еврото.
Оставката на Комисията Сантер през 1999 г. е повратен момент в историята на Европейския съюз и първият случай, в който цялата Европейска комисия подава колективна оставка.
📌 Контекст
Комисията е ръководена от Жак Сантер, бивш премиер на Люксембург.
Мандатът ѝ започва през 1995 г. и е белязан от усилия за въвеждане на еврото и задълбочаване на интеграцията в ЕС.
⚠️ Причини за оставката
През 1998–1999 г. се появяват обвинения в корупция, злоупотреба с власт и неефективно управление.
Основният фокус пада върху френския еврокомисар Едит Кресон, която е обвинена, че е назначила свой приятел зъболекар като съветник, без нужната квалификация и в нарушение на правилата.
Независим одитен доклад, поръчан от Европейския парламент, заключава, че в Комисията „цари култура на безнаказаност“.
Та тия добри хора са въвели еврото.
Даниел Божилов

Живеехме в триетажен блок десетина семейства и всички се познавахме. Срещу нас на етажа живееше семейство на строителен инженер. Чичо Христо – като строителен инженер – беше славист. И една вечер ми разказа, че по-добър отбор от Славия няма. И аз станах славист. А бях и от Кърпачев – Ловеч и за да отида на мач, газех през Осъма направо, защото ме мързеше да заобикалям по железния мост.
На първия етаж на блока обаче живееше шефът на ДАП (ДАП е Държавно автомобилно предприятие). Чичо Иван – шефът на ДАП-а, след кратък разговор и престой в неговата държавна кола, ме направи от Локомотив.
После тъстът на вуйчо ми – заместник-шеф на пощата в Плевен, с меден и упоителен глас ми обясни, че по-голям отбор от Левски няма. И аз станах левскар. И ходех да гледам портрета на Гунди, залепен зад гърба на един обущар от другата страна на улицата.
Бащата на най-големия ми приятел беше военен и за няколко месеца бях и от ЦСКА. И през цялото време не спирах да газя през Осъма, за да..

След като видях как общински чиновници от най-висок ранг се гаврят с доказани творци,
ПРИЗОВАВАМ всички мои приятели художници да бойкотират културни събития във Варна, на които присъстват управляващи от администрацията!
В знак на протест срещу безпардонността и високомерното отношение към културата на общинари от Варна, начело със зам.-кмета по култура!
Биеналето на графиката е под въпрос заради тях!
ХРИСТО СТОЯНОВ

18% Тъпо
Това не е заглавие на нов роман, а моето питане към онези 18% от българите, които са щастливи от приемането на нова валута, която и да искам, не мога да я нарека национална.
Предисловие.
„Да. Имаше класова борба и нашата класа я спечели.“ Това са думи на Уорън Бъфет.
През петте съществували строя – родовообщинен, робовладелски, феодален, капитализъм и социализъм – винаги борбата е била една и съща: бедни срещу богати. Доскоро властта на богатите е трябвало да бъде подсигурена от бедните. Тоест, трябвало е една критична маса от бедни хора, които да защитават правата на богатите, обаче без самите те да стават богати.
Това са били гвардии от добре платени главорези, наемни убийци, впоследствие организирани в структури, които често се представят като някакви елементи от държавната сигурност и безопасност. С този инструмент богатите са налагали своя терор върху бедните. Така центърът на противопоставянето се е измествал, защото бедните са се борили за своя живот, ..

Много пъти съм посочвала, че огромният проблем е наближаващата война. Еврото може и да го преживеем, но една война на наша територия при това застаряващо население и малцина млади хора, липса на сериозна армия и въоръжения, ще са последният пирон в ковчега.
Главната Мутра заявява, че България е Източен фланг на НАТО! Това било основното. А българският военно-промишлен комплекс бил гръбнакът на европейските отбранителни способности в региона. Близо до него, дементният Запряно се хили, все едно яйце му белят.
Превръщаме се във фронтова държава. Колективната лудост на европейските лидери ще превърне прекрасната ни Родина в бойно поле, от което жив българин надали ще излезе.
Покрай протестите срещу еврото, май забравихме и голямата опасност от въвличането ни във война от лудите лидери на ЕС. И от това, че на практика ни готвят да воюваме срещу Русия.
Елена Гунчева-Гривова

След като Путин го отряза, Тръмп продължава военна помощ за Киев съобразявайки се,че самите САЩ се нуждаят от оръжия.
Какво ще каже утре не знаем.Факт е,че нямат какво да много да продават на Украйна и на европейския си слугинаж.
Тръмп заяви, че е разочарован и не смята, че Владимир Путин ще спре войната в Украйна, предаде Ройтерс.
Тръмп заяви рано тази сутрин, че е разочарован от руския лидер и не смята,че Владимир Путин ще спре войната в Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на изявление на американския президент пред журналисти във Вашингтон.
Тръмп каза също така, че по-късно днес ще разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. Вашингтон продължава да изпраща военна помощ на Киев, но същевременно изхожда от факта, че самите САЩ се нуждаят от оръжия, заяви още американският президент.
Тръмп заяви, че телефонният разговор с Путин не е довел до никакъв напредък в усилията за прекратяване на войната в Украйна.
Краткият „Преглед на печата“ до отмятането на Тръмп:
В САЩ заяви..

Съвсем скоро и Борисовата градина ще бъде финализирана в услуга на мутрите.
Написах в групата ДА СПАСИМ БОРИСОВА ГРАДИНА, която направих преди 9 години, текст, който звучи като сбогуване, защото не вярвам вече на нито една партия, НПО, активисти и прочие, че някой искрено нещо иска да помогне за Борисовата градина. Темата беше ползвана само предизборно, с което аз много им помагах с глупавата ми искреност и идеализъм. Борбата с путин, комуниздите, моча и прочие се оказваха винаги по-важни… В цялата тази псевдо-битка вече съм уморена да участвам. Не се отказвам от Борисова градина, но не участвам повече в преструвки. Ето какво написах, ако искате, четете, пиша дълго в името на моята памет, а не да развличам скучаещите и да инфлуенЦърствам:
Днес, от 13 ч. в НАГ ще се проведе, всъщност допроведе експертният съвет за одобряване на злополучния Подробен устройствен план на Борисовата градина. На него граждани не могат да присъстват. Защо „допроведе“? Защото на предходния такъв съвет през ..

„Жътва е! Каква ли реколта ще приберем от пшеницата и ечемика“, патетично възкликват електронните медии….
Този въпрос звучи от екрана и ни внушава, че народът масово ще се нареди с коси на нивата, а след това дружно ще си дели хляба и ечемичената бира.
Но реалността е по-различна: жътвата отдавна е приватизирана.
100% от тази „наша“ реколта се прибира от добре охранени зърнари, а ние – народът, гледаме като гладни врабци отстрани и чакаме да ни пуснат някой залък на световна цена.
Вместо държавата да има мажоритарен дял, тя има мажоритарна наивност – да се хвали с жътва, която няма.
Ето я жестоката реалност: Нивите – частни. Силозите – частни. Износът – частен. Печалбите – офшорни.
Наблюдаваме пореден ритуал на националното самозалъгване, защото жътвата е на нашите хора, не на нашия народ.
И кой ще прибере реколтата?
Не държавата, не обществото, а няколко фамилии. Те прибират, те трупат, те решават кога хлябът да струва 3 лева, докато ни уверяват, че „годината е добр..

Зловонните антибългарски истерии, които разнася Скопие, повтарят русофобските изстъпления на киевския режим. Началото е сходно, почти по английски шаблон – два клона на един народ или два братски народа с общ корен биват насъсквани по всички възможни начини един срещу друг. Омраза към общото минало, фалшификации и кражба на история, събития и личности, създаване на езикови прегради, новоизпечена идентичност, пречки пред общуването, лов на вещици…Вербалната агресия се движи във възходяща градация, после прераства в съдебни и физически разправи. В Скопие още не са имали Майдан, но нищо чудно да подготвят нещо подобно. До такава степен действията им следват киевските методи.
Да се чуди човек защо нашите власти не искат да признаят, че Северна Македония копира Украйна. Може би са наясно, че агресивността и на двете места се подклажда от един и същи, прочут с коварството си източник, от когото и в София се страхуват. Би трябвало обаче да знаят, че от Скопие могат да се провокират ст..