Гледни точки
Когато искаш да кажеш или да не кажеш нещо, е много удобно да прибегнеш или, по-скоро, да се измъкнеш със субективизъм. Примерно минава красива жена и някой нетактичен приятел до теб те пита дали ти харесва, но го прави така, че приятелката ти, която е до теб, да чуе. Защо този тъпанар го прави точно по този начин, е друг въпрос. Важното е какво правиш ти. А ти бърчиш вежди и се чудиш как да отиграеш неудобната топка. Ако просто кажеш, че ти харесва, ще си навлечеш ядове. Ако кажеш, че не ти харесва, ще изглеждаш като пълен лъжец. Затова ловко прибягваш до своя субективизъм. Започваш: „Носът ѝ е голям, веждите са някак несъвсем наред, май краката ѝ са леко дебели.“ Продължавайки да търсиш някакви несъществуващи или микро дефекти, ти успяваш да кажеш, че тази жена не ти харесва, без да го казваш. В резултат приятелката ти е успокоена, глупакът твой приятел е задоволен, а ти почти не си излъгал. Почти.
Това се случва сега с уважаемите ни медии. Тъй като те са нао..