ИГРА НА РЕФЕРЕНДУМИ
Разглеждам един български железен лев. На него е образът на Свети Иван Рилски. Образът на Свети Иван Рилски – Безсребърника, е на българския лев.
Опитвам се да разбера какво изпитвам към този лев. Харесва ми – свикнал съм с него. Даже не мисля, че означава „лъв“.
Тази дума ми е станала роднина. Не стойността, не толкова цената на лева – думата ми е скъпа.
Говорим си по телефона с млада, чувствителна и умна дама за референдума, който Президентът иска да насрочи. Тя смята, че по важни въпроси много от хората едва ли биха могли да дадат правилен и компетентен отговор. Дава ми пример с наши общи познати, които не се отличават с кой знае каква глъбина и визионерство по отношение на референдумите например. Права е. Но в същото време изтръпвам, като си помисля колко ненужна става тогава думата референдум. Ако не вярваме, че хората могат да отговорят на даден въпрос, защо сме записали, че може да има референдуми? Защо си играем на референдуми?
Нека отидем малко..