За кого лаят кучетата?
Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?
Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията.
Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето?
Но като цяло е тихо. Защото ясно чуваме собствените си гласове. И драскането на химикалката, с която светът оставя автографа си върху лицата ни. Точно до сърцето.
Сърцата също са старомодни. Твърде скъпи са. Почти никой не може да си ги позволи. Виж, умовете са евтини. Продават се… “Ша купууаш ли мойто ум? Ефинджос ти гу дауам. Ако дауаш грант, ша ти дауам още и съвестта без пари. Да ма включваш у списъко с чакащите и..