Анализ на Свен Ларсън, The European Conservative: Още с присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. много българи се питат дали страната наистина е спечелила от членството. Присъединяването донесе със себе си вълна от регулации – от екологични правила до стандарти на пазара на труда – които оказаха отрицателно въздействие върху икономиката на страната. Сега, когато страната е на път да стане 21-вия член на еврозоната, нарастват – и са основателни – опасенията, че приемането на еврото ще добави още повече рестрикции, ограничавайки способността на България да формира собствените си икономически политики.
На 4 юни Ройтерс съобщи:
България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ) в сряда, след като оцени напредъка по редица показатели – от инфлацията до законодателството за централните банки. … Окончателното решение е на финансовите министри на ЕС, които се очаква да одобрят процеса в началото на юли.
Това беше донякъде неравен път за България, с няколко забавяния по пътя, най-забележимото от които през миналата година. Присъединяването на България към еврозоната беше отложено, тъй като страната не успя да овладее ценовия натиск. … ЕЦБ и Европейската комисия вече са доволни, че икономическите критерии са изпълнени, по-специално по отношение на публичния дълг и дефицит, инфлацията, лихвените проценти и валутния курс.
Когато една държава се присъедини към еврозоната, обикновено има доста фанфари на вътрешнополитическата сцена. Не е такъв случаят с България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са противопоставени на скептицизма на големи сегменти от българското население:
Широко разпространената корупция, рязкото неравенство в доходите и четиригодишната политическа криза, белязана от поредица от предсрочни избори и слаби коалиции, подкопаха доверието във властите. Мнозина се опасяват от покачване на цените по време на прехода, както се случи в други страни, които се присъединиха (към еврозоната) през последното десетилетие.
Имаше множество документирани случаи на „необосновано“ покачване на цените в Хърватия, когато те приеха единната валута през 2023 г. Имайки това предвид, не е изненадващо, че, според BNT News, „50% от българите са против приемането на еврото, докато 43% са „за“.
Не бива да подценяваме въздействието на тези скрити покачвания на цените – ако те все пак се случат. Евроскептичните българи обаче имат много по-големи причини да не се отказват от лева, настоящата си валута. В момента единствената област от икономиката им, където тя се представя приемливо добре, е по отношение на безработицата:
Общото ниво на безработица е малко над 4,2% от 2022 г. насам, в сравнение с неотдавнашните 5,4-5,5% в еврозоната;
Сред работещите на възраст между 15-24 години средният процент през тази година до момента е малко над 10%, което е повече от четири процентни пункта под еврозоната.
На практика всеки друг показател показва, че българите не са се възползвали от присъединяването си към ЕС през 2007 г.
Не е нужно дълбоко вникване в българската икономика, за да се забележи кога нещата са се влошили – това има връзка с влизането в Европейския съюз през 2007 г. Фигура 1 показва реалните годишни темпове на растеж на българския БВП и добавя средната стойност за 2000-2007 г. (в зелено) и за 2010-2019 г. (в червено):
Фигура 1
Източник: Евростат
Спадът в средния растеж след присъединяването към ЕС е може би най-драматичният от всички страни от ЕС, които съм изучавал. Той има трайни последици за жизнения стандарт на хората, както и за способността на правителството да финансира задълженията си към данъкоплатците по отношение на социалната държава.
Най-забележителната последица от влизането на дадена държава в еврозоната, в сравнение с момента на присъединяването й към ЕС, е, че фискалните правила на ЕС – общоизвестни като Пакт за стабилност и растеж – се превръщат в нещо повече от абстрактно, бюрократично правило. С присъединяването си към еврото България е уязвима да бъде подложена на същото катастрофално отношение, на което бяха подложени няколко държави, включително Гърция през 2009-2014 г.
Докато е извън еврозоната, България би могла да реагира на сериозна фискална криза, като девалвира собствената си валута, лева, спрямо други валути, включително еврото. Девалвацията би поевтинила износа и по този начин би стимулирала икономическия растеж (което е много необходимо по време на фискална криза). Тя би направила държавния дълг относително по-евтин за чуждестранните инвеститори, които биха могли да купят повече от него със същото количество от собствената си валута. Това помага за облекчаване на някои от рисковете, свързани с купуването на държавен дълг, когато инвеститорите са загубили известна вяра в този дълг.
След като България се присъедини към еврозоната, страната вече не може да разчита на девалвация на валутата като последна мярка за решение на фискалните проблеми на правителството си. Тези проблеми ще останат и ще се „пренесат“ върху други членове на еврозоната, точно както се случи с дълбоките дългови проблеми на гръцкото правителство. Поради тази причина ЕС и ЕЦБ ще следят отблизо българските публични финанси.
Те ще имат основателни причини да го направят. Както е показано във Фигура 2, консолидираният държавен сектор в България в момента отчита значителен бюджетен дефицит. Като дял от БВП, той е 2,7% от началото на 2023 г.; общата тенденция от членството в ЕС е значително по-лоша, отколкото преди 2007 г.:
Фигура 2
Въпреки че най-новите данни, показващи дефицит от малко под 3% от БВП, държат България в рамките на ограниченията, определени от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, резултатите на страната разказват по-тревожна история. След присъединяването си към ЕС бюджетните дефицити са по-често срещани от излишъците, което поражда опасения относно фискалното бъдеще на българското правителство. Бих очаквал трайни дефицити, като националният законодателен орган предприема отчаяни мерки, за да поддържа официално тези дефицити под прага на пакта за стабилност.
Пактът за стабилност и растеж също е свързан с ограничение на дълга, но общите заеми на българското правителство са само малка част (като дял от БВП) от средното за еврозоната.
Тъй като фискалната политика се концентрира върху спазването на фискалните правила на ЕС, националното правителство постепенно ще губи от поглед по-належащи политически цели с по-дългосрочно и по-значително въздействие върху живота на хората. Като общо правило, това ще отслаби икономическата устойчивост на нацията с течение на времето, подобно на това, което видяхме в други страни от еврозоната. Инвестициите в критична инфраструктура ще се определят не от макроикономическите нужди на страната, а от строгостта на фискалните еврократи, които наблюдават бюджета на правителството на страната, както би било на фондовия пазар.
По-слабата икономическа устойчивост се изразява в по-нисък икономически растеж – откъдето идват и числата на Фигура 1 по-горе. По-нисък икономически растеж, от своя страна, означава недостатъчни данъци за финансиране на държавния бюджет. Конвенционалната реакция на законодателите, които виждат недостиг на данъчни приходи, е да повишат данъците. Точно това се случи в България – и то още преди страната да се присъедини към еврозоната. Както е показано на Фигура 3, данъците, като дял от БВП на България, намаляваха преди членството в ЕС през 2007 г. и оттогава отново се повишават.
Фигура 3
Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се състои от по-нисък икономически растеж, по-слаби държавни финанси и по-високи данъци. Би било наивно да се очаква нещо друго, докато страната се интегрира в еврозоната.
